Пак съм в едно от онези странни настроения в които изпадам често в последно време... не ми се спи, но ми се спи, не ми се яде, но ми се яде, не ми се стои вътре, но не ми се излиза, не ми се прави нищо, но цялото ми същество крещи да правя нещо.... гадно е когато се чувстваш така, а още повече ако те боли глава....

изчетох и не доизчетох хиляди постинги, изчетох хиляди коментара, изгледах хиляди филми, изгледах сумати страници и пак нищо... гадно е... 

Изпълвало ли ви е желание да можете всичко, да им а толкова мнг неща които да искате да правите и да не знаете с кое от тях да започнете, започвате едно , зарязвате, започвате следващото зарязвате, чувствате се на моменти емоционално нестабилен, изкарвате го на най-близките си хора и после се осъзнавате за малко, стъпвате на краката и again... последното ми желание, след хилядите които обмислях беше да се запиша на курс по фотография, преди това, на курс готварски, преди това, да рисувам, преди това.... помня ли ги вече... на 24, а още се държа като малко дете, което не знае какво иска. Смених града, смених работата, смених си десктопа... сега ще си сменям процесора, на дали и това ще помогне, но търся, къде е ключа за бараката на щастливия живот, но все не влиза в дупката ;)

Мисля си ако беше така, щеше да е иначе... ГЛУПОСТИ! Всичко зависи само от мен но не правя нищо да го променя, не го променям не защото не искам а защото не знам, не защото не знам как, а защото не знам какво, не защото не опитвам, пробвам, но не става... нещо куца. Не знам дали ви се е случвало... всичко да върви на опаки... все си мисля че проблема е в тъпия град, но с тъпия си инат стоя на пук и на пук нека времето се промени, нека града се промени, аз повече не мога... всеки се променя, и хората, и града, и животните, и времето, и приятелите, всичко търпи своя обрат, и аз се променям искам или не искам...

Дори и ти скъпи ми читателю, ако си стигнал до тези редове и ти си се променил от сутринта като си станал до сега... всеки ден взимаме хиляди важни решения, дали да се обади сега или след 5мин, дали да пресечем тази улица или на следващия светофар, дали да се качим на този автобус или на следващия който ще има по малко хора и ще го настигне на светофара... правим хиляди неща без да се замислим, някой по навик, за други импровизираме и все пак се променяме без да искаме.... Според някои поумняваме, а според мен се претъпяваме. Претъпяваме се да виждаме да чуваме малките неща около нас, да се радваме на малките жестове, да се усмихваме на времето просто ей така, а когато се обърнем назад не виждаме какво да виждаме... може и да греша, никой не е казал че аз съм права, но това е което аз виждам през моите очи, това е което аз чувствам вътре в себе си и това боли.... Ще се оправя :)