До ден днешен винаги съм била редовен пътник в градския транспорт, без значение от часа, в който се возя, броя на спирките, който ще пропътувам с него - аз си вадих чинно билетчето и дупчих на перфоратора. Днес взех важно решение - до тук бях! Стоейки на спирката на Орлов мост - в началото й, видях да идва моят автобус и го изчаках да спре, но уви... Той реши да спре на края на спирката /близо до светофара/. Казах си ок - и тръгнах с бързи крачки към него... Предвид факта, че е заледено, ми се стори доста смело да тичам към него... Приближавайки на 2 крачки, му махнах, за да ме изчака, защото малкото пътници, който имаше да се качват, вече го бяха сторили. Уви, оказа се, че шофьорът не може да изчака 5 секунди преди да влезне в поредното задръстване и затвори врата пред мен. Тогава взех това съдбоносно решение - няма да си дупча билетче повече в градския транспорт. Това е моята оценка за работата на автобусите в София.

Писна ми да им влизам в положението, че има задръствания и за това не си спазват разписанието.

Писна ми да се радвам и на малкото място до вратата, което се е намерило за мен, за да се кача с останалите пътници.

Писна ми аз да съм разбиращата.

Мисля, че освен "Градски транспорт" да мисли как да бъдат контрольорите по-любезни и по-еУегантни, трябва да помислят и за тези вечно недоволстващи от заплатите си шофьори, който не спират на мястото, предназначено за това, затварят вратата под носа на пътниците, които, реално погледнато, им плащат заплатите и се съобразяват с техните настроения и музикални предпочитания.

До сега бях редовен пътник, но това не помогна транспортът да е редовен и шофьорите любезни, за това спирам да си дупча билетчето в знак на протест, току виж нещата се оправили.