За този блог
Гласове: 632
Постинг
10.04.2007 16:42 -
Концерт на цената на билетче за градски транспорт…
Автор: zserty
Категория: Изкуство
Прочетен: 2606 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2007 16:44
Прочетен: 2606 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 10.04.2007 16:44
Еми, тази сутрин имах несравнимото удоволствие да чакам трамвая само някакви си 5мин, но чакането беше възнаградено… Като всяка сутрин по това време трамвая беше леко далеко пълен, хората задушевно се “прегръщаха” един друг, от солидарност да се затворят вратите и да тръгне по бързо и сред цялата тази тишина от мълчаливи пътници и шумни подминаващи коли се извиси женски глас, явно отправен към пътник в трамвая:
- Господине, вие май уважавате само собствената си жена! Аз едно време като бях в Москва… там жените седят, а мъжете само ако има свободно място и няма права жена, сядат…
Явно той и отговори нещо, с което предизвика още по силното и желание да говори.. за съжаление бях леко далечко от развиващото се действие и не можех да видя нито как изглежда жената нито таз сутрешната и жертва, леко съжалявах мажат към когото беше насочено вниманието и в тази февруарска утрин. Хората около мен бяха безразлични към случващото се… явно повечето замислени за времето което остава до края на работния ден, не обръщаха внимание на подобни приказки…
Разговора явно загрубял в един момент, чух пътника да казва на жената, че хората не са длъжни да я слушат. при което тя покорно замълча… Естествено, не можеше да изневери на фена който вече си беше създала, в мое лице и след няколко минути тя отговори “Ми аз мога да и да ви пея” и всичко свърши… завесите бяха вдигнати и тя започна своя сутрешен рецитал… леко плахо, но после по уверено и уверено… запя някаква руска песен, явно в чест на Москва и любезните джентълмени от техния градски транспорт. Мислих че публиката вече и е осигурена, но уви се лъжех, все още имаше хора които бяха прекалено погълнати от ежедневните си мисли, че нямаха време даже да се завъртят да видят кой е тоз талант и дали човекът до тях не си препява вече песента и не се ли поклаща в такт, като в една истинска американска филмова лента… Уви, песента не предизвика такъв фурор сред пътниците. Тук там някой завърташе глава да види “к’ва е тая”, а тези като мен който не можеше да я видят, само леко се усмихваха.
Настъпи антракта… тя вече седеше до младежа… горкият… и продължи да му обяснява с леко висок тон(все пак защо само той да може да чува, като има още толкова др слушатели), за това какво трябвало да си вземе, за това защо внучката на генерала е с 2 чина по-вече от него и настъпи 2рата част от концерта… Този път далеч по разбираема за мен и с далеч по голям ефект върху пътниците… сладкопойна чучулига… над небето се издига.. и с раз пелени крилца… Тази песен определено беше много по-добро попадение за привличане на внимание от първата. Хората започнаха да се завъртят да я видят, вече се бяха откъснали от мислите си и разбрали че това не е телефона на някой, а НЯКОЙ ПЕЕ В ТРАМВАЯ… в ляво от мен започнаха да си шушукат, зад мен няколко тихо се кикотеше, но никой нищо не каза на певицата, никой не се осмели да изрече на глас това което мислеше, оставиха я да пее спокойно…е и тази песен свърши… повече песни и нямаше, от време на време тя започваше отново да разказва за Москва…
Младият талант слезе на моята спирка… беше облечена с черно палто, с захлупена шапка и явно като всеки човек със своята странност - оранжеви чорапи… погледите ни се засякоха… съмнявам се че тя ме виждаше, може би пред очите й беше Москва и времето прекарано там, а пред мен беше една млада жена, с толкова жив поглед… жив до лудост… тя претича на светофара… закъсняваше за следващия си концерт…
- Господине, вие май уважавате само собствената си жена! Аз едно време като бях в Москва… там жените седят, а мъжете само ако има свободно място и няма права жена, сядат…
Явно той и отговори нещо, с което предизвика още по силното и желание да говори.. за съжаление бях леко далечко от развиващото се действие и не можех да видя нито как изглежда жената нито таз сутрешната и жертва, леко съжалявах мажат към когото беше насочено вниманието и в тази февруарска утрин. Хората около мен бяха безразлични към случващото се… явно повечето замислени за времето което остава до края на работния ден, не обръщаха внимание на подобни приказки…
Разговора явно загрубял в един момент, чух пътника да казва на жената, че хората не са длъжни да я слушат. при което тя покорно замълча… Естествено, не можеше да изневери на фена който вече си беше създала, в мое лице и след няколко минути тя отговори “Ми аз мога да и да ви пея” и всичко свърши… завесите бяха вдигнати и тя започна своя сутрешен рецитал… леко плахо, но после по уверено и уверено… запя някаква руска песен, явно в чест на Москва и любезните джентълмени от техния градски транспорт. Мислих че публиката вече и е осигурена, но уви се лъжех, все още имаше хора които бяха прекалено погълнати от ежедневните си мисли, че нямаха време даже да се завъртят да видят кой е тоз талант и дали човекът до тях не си препява вече песента и не се ли поклаща в такт, като в една истинска американска филмова лента… Уви, песента не предизвика такъв фурор сред пътниците. Тук там някой завърташе глава да види “к’ва е тая”, а тези като мен който не можеше да я видят, само леко се усмихваха.
Настъпи антракта… тя вече седеше до младежа… горкият… и продължи да му обяснява с леко висок тон(все пак защо само той да може да чува, като има още толкова др слушатели), за това какво трябвало да си вземе, за това защо внучката на генерала е с 2 чина по-вече от него и настъпи 2рата част от концерта… Този път далеч по разбираема за мен и с далеч по голям ефект върху пътниците… сладкопойна чучулига… над небето се издига.. и с раз пелени крилца… Тази песен определено беше много по-добро попадение за привличане на внимание от първата. Хората започнаха да се завъртят да я видят, вече се бяха откъснали от мислите си и разбрали че това не е телефона на някой, а НЯКОЙ ПЕЕ В ТРАМВАЯ… в ляво от мен започнаха да си шушукат, зад мен няколко тихо се кикотеше, но никой нищо не каза на певицата, никой не се осмели да изрече на глас това което мислеше, оставиха я да пее спокойно…е и тази песен свърши… повече песни и нямаше, от време на време тя започваше отново да разказва за Москва…
Младият талант слезе на моята спирка… беше облечена с черно палто, с захлупена шапка и явно като всеки човек със своята странност - оранжеви чорапи… погледите ни се засякоха… съмнявам се че тя ме виждаше, може би пред очите й беше Москва и времето прекарано там, а пред мен беше една млада жена, с толкова жив поглед… жив до лудост… тя претича на светофара… закъсняваше за следващия си концерт…
Как да се оплаче човек от градския транспорт при положение, че му се предлага и културна програма по време на пътуването! В маршрутките това не е възможно!
Всеки знае, че хората на изкуството не са богати, т.е не се возят на маршрутки.
"Насърчаване на изкуството" е новата инициатива на Софийски градски транспорт! Браво!
цитирайВсеки знае, че хората на изкуството не са богати, т.е не се возят на маршрутки.
"Насърчаване на изкуството" е новата инициатива на Софийски градски транспорт! Браво!
Малко си позаспала май :)
ЦИТАТ: леко съжалявах мажат към когото беше насочено вниманието и в тази февруарска утрин.
Според мен вече сме април... Иначе красиво описание :)
цитирайЦИТАТ: леко съжалявах мажат към когото беше насочено вниманието и в тази февруарска утрин.
Според мен вече сме април... Иначе красиво описание :)
случи се февруари описаното събитие... ако беше от днес, щеше да е в "Новини" а не "Изкуство" :)
цитирай:))))
Не стига, че си чакала само 5 минути , но си и била на концерт на живо и то в нечии топли прегръдки...
Това не е ли идилия , кажи ? :)))
цитирайНе стига, че си чакала само 5 минути , но си и била на концерт на живо и то в нечии топли прегръдки...
Това не е ли идилия , кажи ? :)))
същия този пост го четох една или две седмици назад, какво ще си играем на копи и паст ли???? СТИГА СПАМ!!!!!!!!
цитирайнезнам къде си го чел... има го в личната ми страница, качен от 7ми фавруари(мисля), ако случайно си попаднал на него, но тук е с леки преработки и копи-пейс не ми е стихията, така че... извинявай ако с нещо това ти пречи...
цитирайЧел съм, че сайта "My space" е много популярен за новите таланти, защото там те могат да качват всички свои творения без значение дали е музика, текст, видео... Ето, че в България, поради липсата на знания за компютрите и/или липса на такива полета на изява като горепосочения сайт, се откри ново място за себеизява на творците. Предлагам на "Градски транспорт" да започнат издаването на свое безплатно вестниче/списание за изкуство, да сложат плазмени телевизори за видеоматериалите и караоке оборудване за желаещите да пеят или изкажат! Честито!!!
Потреблението на безплатните услугите на "Градски транспорт" се очаква да се увеличат пътникопотока и платените услуги!!!
цитирайПотреблението на безплатните услугите на "Градски транспорт" се очаква да се увеличат пътникопотока и платените услуги!!!
Търсене